vs. archives

Овчарю от планината, тъй далече от мен с овцете си
Що за щастие е това, коeто сякаш притежаваш – твое ли е то или мое?
Умиротворението, което изпитвам, когато те виждам – мое притежание ли е или твое?
Не, овчарю – то не е нито твое, нито мое.
То е притежание само на щастието и умиротворението;
Нито ти го притежаваш, защото не знаеш, че го притежаваш.
Нито аз го притежавам, защото зная, че го притежавам.
То е само себе си и низпада върху нас като слънцето
Което бие в гърба ти и те грее, а ти безразлично мислиш за нещо друго.
И бие в лицето ми и ме заслепява – и аз мисля само за слънцето.

Ти, мистико, виждаш значение във всички неща.
За тебе всичко има някакъв забулен смисъл.
Има нещо скрито във всяко нещо, което съзираш.
Това, което съглеждаш, го виждаш, за да видиш нещо друго.

Аз за себе си, тъй като имам очи само за да виждам
Виждам отсъствие на значение във всички неща
Виждам това и обичам себе си, защото да бъдеш нещо означава да не означаваш нищо.
Да бъдеш нещо ще рече да не се поддаваш на тълкуване.

Нощта на Еньовден оттатък стобора на двора ми.
Отсам съм аз без нощта на Еньовден.
Защото Еньовден е там, където го празнуват.
За мен остава сянката от светлина на огньове в нощта
Шум от гръмки изблици на смях, отекващото тупване на скокове.
И случаен крясък на някой, който не знае, че аз съществувам.