Алберту Къейру „Сапунените мехури, които това дете“

by Владимир Сабоурин

Сапунените мехури, които това дете
Се забавлява да пуска със сламка
Са по един прозрачен начин цяла философия.
Сияйни, безполезни и мимолетни като Природата
Приятели на очите като всички неща в нея
Те са това, което са
С една сферична и въздушна безпогрешност
И никой, дори това дете, което си играе с тях
Няма претенцията, че те са нещо повече от това, което изглеждат.

Някои едва се различават в бистрия въздух.
Те са като бриза, който минава и едва докосва цветята
И знаем, че минава само
Защото нещо в нас добива лекота
И приема всичко с по-голяма отчетливост.