Алберту Къейру „Като някой, който в летен ден отваря вратата на къщата“

by Владимир Сабоурин

 

Като някой, който в летен ден отваря вратата на къщата
И потапя в жегата на полята цялото си лице
Понякога, изневиделица Природата ме блъска направо
В лицето на всичките ми възприятия
И аз съм объркан, стъписан, искайки да схвана
Без дори добре да зная как или какво…
Но кой всъщност ме кара да възприемам и схващам?
Кой ми е казал, че трябва да възприемам и зная?

Когато Лятото прокарва по лицето ми
Леката гореща длан на своя бриз
Само трябва да изпитвам удоволствие от бриза
Или пък неприятно чувство от неговия зной
И по какъвто и начин да го чувствам
Така, както го чувствам, е начинът, по който е мой дълг да го чувствам…