vs. archives

Аз никога не съм пазил стада
Но е все едно съм ги пазил.
Душата ми е като овчар
Познава слънцето и вятъра
И върви за ръката на Сезоните
За да продължава и гледа.
Цялата умиротвореност на лишената от хора Природа
Идва да приседне край мене.
Но аз си оставам тъжен като слънчев залез
Както го вижда въображението ни
Когато изстива в дъното на равнината
И усещаш нощта като влязла
През прозореца пеперуда.

Но моята тъга е спокойствие
Защото е естествена и правдива
Тя е това, което трябва да има в душата
Когато тя вече мисли, че съществува
И ръцете събират цветя, без тя да забележи.

С шума на хлопатарите
Зад завоя на пътя
Мислите ми се задоволяват.
Съжалявам само, че зная, че те са доволни
Защото, ако не знаех
Вместо да са доволни и тъжни
Те биха били радостни и доволни.

Да мислиш е неудобно като да ходиш под дъжда
Когато се надига вятър и сякаш вали по-силно.

Нямам амбиции нито желания.
Да съм поет за мен не е амбиция.
Това е моят начин да остана насаме със себе си.
И ако ми се иска понякога –
За да си въобразявам – да съм агне
(Или да съм цялото стадо
За да бродя пръснат по целия склон
Като много щастливи неща навъднъж)
Това е само защото усещам написаното от мен при залез слънце
Или когато облак прокарва ръка по светлината
И тишина пробягва навън по тревата.

Когато сядам да пиша стихове
Или разхождайки се по пътища или горски пътеки
Записвам стихове на лист хартия в моето въображение
Усещам в ръката си овчарска тояга
И съглеждам своя силует
На билото на хълм
Наглеждайки стадото си и съзерцавайки идеите си
Или наглеждайки идеите си и съзерцавайки стадото си
Със смътна усмивка на човек, който не разбира казаното
И иска да си дава вид, че разбира.

Поздравявам всички, които биха ме прочели
Сваляйки широкополата си шапка
Когато ме виждат застанал до вратата
На билото на хълма, въпреки усилието.
Поздравявам ги и им пожелавам слънце
И дъжд, когато има нужда от дъжд
И къщите им да имат
Под някой отворен прозорец
Един любим стол
Където да седнат, четейки моите стихове.
И като четат стиховете ми да си представят
Че аз съм нещо естествено, каквото и да е то
Например старото дърво
Под чиято сянка като деца
Са тупвали от раз, капнали от играта
И са избърсвали потта от разгорещената глава
С ръкава на дрешката на райета.