vs. archives

Има достатъчно метафизика в това да не мислиш за нищо.

Какво мисля аз за Света?
Де да знам какво мисля за Света!
Ако се разболея, бих мислил за това.

Каква идея имам аз за нещата?
Какво е моето мнение за причините и следствията?
Какво съм размишлявал за Бог и душата
И за сътворяването на Света?
Не зная. За мен да мисля за това означава да затворя очи
И да не мисля. Да дръпна пердетата
На моя прозорец (но той няма пердета).

Загадката на нещата? Де да знам какво е загадка!
Единствената загадка е да има някой, който мисли за загадката.
Който застане на слънце и затвори очи
Започва да не разбира какво е Слънцето
И да мисли за много неща, изпълнени с топлина.
Ала отваря очи и вижда Слънцето
И вече не може да мисли за нищо
Защото слънчевата светлина струва повече от мислите
На всички философи и всички поети.
Слънчевата светлина не знае какво прави
И затова не греши, и е на всички, и е добра.

Метафизика? Каква метафизика има в онези дървета?
Да са зелени, и с големи корони, и да имат клони
И да дават плод като им дойде времето – това не ни кара да мислим
Нас, които не умеем да ги забелязваме.
Но каква по-добра метафизика от тяхната –
Метафизиката да не знаеш защо живееш
Нито да не знаеш, че не го знаеш?

„Съкровеното основание на нещата“…
„Съкровеният смисъл на Вселената“…
Всичко това е фалшиво, всичко това не означава нищо.
Невероятно е, че може да се мисли за подобни неща.
Все едно да мислиш за основания и цели
В дрезгавината на началото на утринта, когато по стволовете на дърветата
Смътна гланцирана позлата просветлява в тъмнината.

Да мислиш за съкровения смисъл на нещата
Е нещо принадено като да мислиш за здравето
Или да носиш чаша вода на някой извор.
Единственият съкровен смисъл на нещата
Е, че те нямат никакъв съкровен смисъл.

Не вярвам в Бог, защото никога не съм го виждал.
Ако той искаше да повярвам в него
Без съмнение би дошъл да говори с мене
И би влязъл при мен през вратата
Казвайки: Ето ме тук!

(Това навярно звучи нелепо за ушите
На някого, който без да знае какво означава да гледаш нещата
Не разбира този, който говори за тях
По начина, на който се научаваш, когато ги залебязваш.)

Но ако Бог е цветята и дърветата
И хълмовете, слънцето и луната
Тогава вярвам в него
Тогава вярвам в него по всяко време
И целият ми живот е молитва и богослужение
И моето причастие с очите и слуха.

Но ако Бог е дърветата и цветята
И хълмовете, луната и слънцето
Защо го наричам Бог?
Наричам го цветя и дървета, хълмове и слънце, и луна
Защото ако той се е направил, за да го видя
На слънце и луна, цветя и дървета, и хълмове
Ако той ми се явява, бидейки дървета и хълмове
Луна и слънце, цветя
Това е защото той иска аз да го позная
Като дървета и хълмове, цветя и луна, и слънце.

И затова аз му се подчинявам
(Какво повече знам аз за Бог от това, което знае Бог за самия себе си?)
Подчинявам се като живея непосредствено
Като някой, който отваря очите и вижда
И го наричам луна и слънце, цветя и дървета, и хълмове
И го обичам, без да мисля за него
И мисля за него като виждам и чувам
И съм с него по всяко време.