Алберту Къейру „Де да бях прахът на пътя“

by Владимир Сабоурин

 

Де да бях прахът на пътя
И краката на бедните да ме тъпчат…

Де да бях реките течащи
И перачки да клечат по бреговете ми…

Де да бях тополите покрай реката
И да имам само небето над себе си и водата в краката…

Де да бях магарето на мелничаря
И той да ме налага и да ме обича…

Да бях по-скоро това, отколкото онзи, който прекосява живота
Като хвърля поглед назад и съжалява…