Алберту Къейру „Моят поглед е ясен като слънчоглед“

by Владимир Сабоурин

Моят поглед е ясен като слънчоглед.
Имам навика да вървя по пътищата
И да гледам на дясно и на ляво
И понякога да гледам назад…
И това, което виждам във всеки момент
Е нещо, което никога преди не съм виждал
И го забелязвам неочаквано добре…
Познавам същностното изумление
Което би изпитало дете, ако в мига на раждането
Забележи, че наистина се ражда…
Чувствам се роден във всеки момент
За вечната новост на Вселената…

Вярвам в Света като в маргаритка
Защото го виждам. Но не мисля за него
Защото да мислиш означава  да не разбираш…
Светът не е създаден, за да мислим за него
(Да мислиш ще рече да боледуват очите ти)
А за да го гледаме и да сме съгласни…

Нямам никаква философия – имам сетиво…
Ако говоря за Природата, не е защото зная какво е
А защото я обичам и я обичам за това
Защото, който обича, никога не знае какво обича
Нито знае защо обича, нито какво е да обичаш….

Да обичаш е вечната невинност
И единствената невинност е да не мислиш…