Алберту Къейру „Загадката на нещата“

by Владимир Сабоурин

Загадката на нещата, къде е тя?
Къде е тя, която не се появява
Поне за да ни покаже, че е загадка?
Какво знае реката и какво дървото
И аз, който не съм нещо повече от тях, какво знам за това?
Винаги, когато поглеждам нещата и мисля за това, което хората мислят за тях
Засмивам се като поток, който прохладно ехти върху камъка.

Защото единствения скрит смисъл на нещата
Е, че те нямат никакъв скрит смисъл
По-странно от всички странности
И от сънищата на всички поети
И от мислите на всички философи
Е, че нещата са действително това, което изглеждат, че са
И няма нищо за разбиране.
Да, ето какво моите сетива ще научат сами –
Нещата нямат значение, те имат съществуване.
Нещата са единственият скрит смисъл на нещата.