Да мислиш за Бог означава да не се подчиняваш на Бог
Защото Бог пожела да не го познаваме
Затова не ни се показа…
Нека бъдем прости и тихи
Като потоците и дърветата
И Бог ще ни обича, като ни направи
Красиви като дърветата и потоците.
И ще ни даде зеленина в своята Пролет
И една река, където да идем, когато свърши живота ни!…
Моят поглед е ясен като слънчоглед.
Имам навика да вървя по пътищата
И да гледам на дясно и на ляво
И понякога да гледам назад…
И това, което виждам във всеки момент
Е нещо, което никога преди не съм виждал
И го забелязвам неочаквано добре…
Познавам същностното изумление
Което би изпитало дете, ако в мига на раждането
Забележи, че наистина се ражда…
Чувствам се роден във всеки момент
За вечната новост на Вселената…
Вярвам в Света като в маргаритка
Защото го виждам. Но не мисля за него
Защото да мислиш означава да не разбираш…
Светът не е създаден, за да мислим за него
(Да мислиш ще рече да боледуват очите ти)
А за да го гледаме и да сме съгласни…
Нямам никаква философия – имам сетиво…
Ако говоря за Природата, не е защото зная какво е
А защото я обичам и я обичам за това
Защото, който обича, никога не знае какво обича
Нито знае защо обича, нито какво е да обичаш….
Да обичаш е вечната невинност
И единствената невинност е да не мислиш…
Загадката на нещата, къде е тя?
Къде е тя, която не се появява
Поне за да ни покаже, че е загадка?
Какво знае реката и какво дървото
И аз, който не съм нещо повече от тях, какво знам за това?
Винаги, когато поглеждам нещата и мисля за това, което хората мислят за тях
Засмивам се като поток, който прохладно ехти върху камъка.
Защото единствения скрит смисъл на нещата
Е, че те нямат никакъв скрит смисъл
По-странно от всички странности
И от сънищата на всички поети
И от мислите на всички философи
Е, че нещата са действително това, което изглеждат, че са
И няма нищо за разбиране.
Да, ето какво моите сетива ще научат сами –
Нещата нямат значение, те имат съществуване.
Нещата са единственият скрит смисъл на нещата.
Пред мен минава пеперуда
И забелязвам за първи път във Вселената
Че пеперудите не притежават нито цвят, нито движение.
Също както цветята нямат аромат и цвят.
Цветът е този, който има цвят върху крилете на пеперудата
В движението на пеперудата движението е това, което се движи.
Ароматът е този, който има аромат в аромата на цветето.
Пеперудата е само пеперуда
И цветето е само цвете.
Нека бъде полетът на птицата, която отминава и не оставя следа
Отколкото дирята на минало животно, оставяща спомен в пръстта.
Птицата отминава, забравя и така трябва да бъде.
Животното – там, където вече не е, и затова не служи за нищо –
Демонстрира, че е било, което е безсмислено.
Споменът е предателство спрямо Природата.
Защото вчерашната Природа не е Природа.
Билото е нищо, да си спомняш ще рече да не виждаш.
Нека отмине птицата и ме научи да отминавам!
Прибирам се вътре и затварям прозореца.
Донасят газената лампа и пожелават лека нощ.
Дано моят живот бъде винаги това:
Денят, изпълнен със слънце или мек от дъжда
Или бушуващ сякаш иде краят на този Свят
Нежен следобедът, отминаващи хора
Следени с интерес от прозореца
Последният поглед, приятелски хвърлен върху покоя на дърветата
И после затворен прозорецът, лампата засагасена
Без да чета нищо, без да мисля за нищо, нито да спя
Да усещам живота да тече през мен като река по коритото си.
И навън голямата тишинина като спящо божество.
Ако толкова искате да има някаква мистика в мен, добре, има я
Мистик съм, но само с тялото.
Душата ми е проста и не размишлява.
Моята мистика е да не искам да зная.
Да живея и да не мисля за това.
Не знам какво представлява Природата – възпявам я.
Живея на един хълм
Във варосана самотна къща
И това изчерпва моето определение.
Когато порасне трева върху моя гроб
Нека това бъде знак да бъда напълно забравен.
Природата никога не си спомня и затова е красива.
А ако изпитате болната потребност да „изтълкувате“ зелената трева върху гроба ми
Кажете тогава, че продължавам да се раззеленявам и да съм естествен.
Не е достатъчно да отвориш прозореца
За да видиш полята и реката.
Не е достатъчно да не си сляп
За да видиш дърветата и цветята.
Неоходимо е също така да нямаш никаква философия.
Има ли философия, няма дървета – само идеи.
Има само всеки един от нас като някакъв сутерен.
Има само един затворен прозорец и целият свят някъде там навън.
И един сън, който бихме видели, ако прозорецът се отвори.
Което никога не е това, което виждаме, когато наистина се отвори прозорецът.
Тежу е по-красива от реката, която минава през моето село
Но Тежу не е по-красива от реката, която минава през моето село
Защото Тежу не е реката, която минава през моето село.
Тежу носи големи кораби
И в нея продължава да плува
За тези, които виждат във всичко това, което отсъства
Споменът за корабите.
Тежу слиза от Испания
И Тежу се влива в морето в Португалия.
Всички знаят това.
Но малцина знаят коя е реката на моето село
И накъде отива тя
И откъде тя идва.
И защото принадлежи на по-малко хора
По-свободна е и по-голяма реката на моето село.
По Тежу се стига до Света.
Отвъд Тежу се намира Америка
И късметът на тези, които я откриват.
Никой никога не си е задавал въпроса какво има отвъд
Реката на моето село.
Реката на моето село не те кара да мислиш за нищо.
Който стои на нейния бряг, стои само на нейния бряг.
vs. archives 