vs. archives

На ливади зелени
Цъфтят много цветенца
За малките сините
Жълти за свините
За най-любимите червените
За мъртвите белите

Мъртвите чакат на срещуположния скат
Понякога подават ръка в светлината
Сякаш живеят. Докато напълно се оттеглят
В своя обичаен мрак който ни заслепява.

Ноември 1995

Маските се изхабиха fin de partie
Пролетарий гамен и убиец селянин и войник
От устите взети на заем не се процежда звук
Разсея се властта срещу която стихът ми
Се разбиваше като прибой в цветовете на дъгата
На телената ограда на зъбите умира последният крясък
ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪВ ВОРКУТА КОМИСАРЮ/ЕЛА (Е)МИСАРЮ
Вместо стени около мен стоят огледала
Погледът ми търси моето лице Стъклото остава празно

1995

Между сраженията срещу мен
Които са моята работа
(Родът войска и начинът на водене на битката се сменят
Един от нас винаги побеждава, най-често
Това е другият)
Се разполага едно мъртво време, скандирано със
Зобене съвокупяване дроги приказки – живота.
Прекалено дълго е, раните
Прекалено бързо се затварят.

Върху лист със стихотворения
Току-що изтеглен от пишещата машина
пълзи насекомо
Не знам дали щеше да ми достави удоволствие
Но знам със сигурност едно аз бих го убил
преди десет години без
Колебание Какво се е променило
Аз или света