Хайнер Мюлер „Вчера през един слънчев следобед“

by Владимир Сабоурин

Вчера през един слънчев следобед
Като прекосявах мъртвия град Берлин
Завърнал се от някаква чужбина
За първи път изпитах потребността
Да изровя жена си от нейните гробища
Аз самият хвърлих върху нея две пълни лопати
И да погледна какво лежи там още от нея
Кости които не съм виждал никога
Да подържа в ръката си черепа й
И да си представя това което бе нейното лице
Зад маските които бе носила
През мъртвия град Берлин и други градове
Когато то бе облечено от плътта й.

Не се оставих на настоятелното желание
От страх от полицията и клюките на приятелите.