vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Хайнер Мюлер „Бащата“

 

1
Един мъртъв баща би бил може би
Един по-добър баща. Най-добър
Е мъртвороденият баща.
Винаги нова расте тревата през границата.
Тревата трябва да бъде изкубвана
Отново и отново – онази, дето расте през границата.

2
Иска ми се баща ми да беше акула
Разкъсала четиресет китоловци
(Аз бих се научил да плувам в тяхната кръв)
Майка ми син кит името ми Лотреамон
Починал в Париж
През 1871 незнаен

 

 

 

 

 

Хайнер Мюлер „Брехт“

 

Наистина, той живя в мрачни години.
Времената са станали по-светли.
Времената са станали по-мрачни.
Когато светлината казва, аз съм мракът
Тя казва истината.
Когато мракът казва, аз съм
Светлината, той не лъже.

 

 

Хайнер Мюлер „Балада“

Чистата ръка остава празна.
Това беше отговорът му.

Той бе мой мъж. Децата ми, каза той
Трябва да ядат. Като тръгна и се продаде
Аз не казах „остани“, не го проследих с поглед.

Така бе, докато спря стрелбата.
И сметката излезе грешна. Две ръце празни
Две ръце кървави и измиване нямаше.

Той бе мой мъж. Но крещяха, когато той
Нагази в реката, за хляб децата ми.
Аз казах „остани“, но не го проследих с поглед.

Хайнер Мюлер „Разговор с Хораций“

 

Броячо на срички мимоходом стихът ти под стъпката на кохортите

Кохортите къде са те Моят стих встъпва във второто хилядолетие

 

 

Хайнер Мюлер „Пътуване към Пловдив“

 

Пътуване към Пловдив. Пътят на кръстоносците.
Марица. Тук бе разкъсан Орфей
С плуг от тракийските жени.
Надолу по реката се носеше пеещият му череп. Реката
Вече няма вода. И реките умират.
Над тракийска могила три гроба
С червена звезда. Комунизмът:
Освободител на живите и мъртвите.
Пловдив. Тримонциум. Филипополис.
На три хълма три хилядолетия.
Историята: гладен труп. Онова вчера
Което на утре посяга с любовта на вампира.
(Кой бе Орфей. В неговата песен няма
Място за плуг.) Александър Велики
Син на Филип, когото в Пловдив не именува никоя улица
Не успя да развърже гордиевия възел.
Да го разсече може всеки, който нищо не е научил.
Щастлив е народът, който погребва мъртъвците си
Студен към надигащата се от гробовете прегръдка.
Слава на героите. Нито сълза за праха.

 

 

 

 

Хайнер Мюлер „Жена с куче“

 

Жена с куче. Спомен за един криминален случай: гръцки лесничей гледа как една жена се къпе, скрит в гъсталака. Той има очи само за жената, няма поглед за кучетата, с които тя играе и които играят с нея. Жената го превръща в елен, друга играчка за кучетата. Жената гледа как кучетата разкъсват бедрата му, врата, корема, половия орган. Жената вече не е гола, облечена в кръвта му като в кралска мантия.