Хайнер Мюлер „Балада“
by Владимир Сабоурин
Чистата ръка остава празна.
Това беше отговорът му.
Той бе мой мъж. Децата ми, каза той
Трябва да ядат. Като тръгна и се продаде
Аз не казах „остани“, не го проследих с поглед.
Така бе, докато спря стрелбата.
И сметката излезе грешна. Две ръце празни
Две ръце кървави и измиване нямаше.
Той бе мой мъж. Но крещяха, когато той
Нагази в реката, за хляб децата ми.
Аз казах „остани“, но не го проследих с поглед.
