vs. archives

1
Онези се изгубиха сами от поглед.
Всеки забрави себе си. Морето изхвърли трупа му
Един ден на някой риф, там птиците се радваха на това
И още няколко седмици живяха от него.
Мнозина се скриха в нощта безпомощно и вярваха, че уж са
Невидими, когато сами не виждаха. Нощта
Им даде закрила и небрежно им взе
Майчински галейки лицата им
Безмълвно техния лик. Във вятъра и шума на водата
Те станаха окайващи се гласове, плашила за птици
Страшилища за деца, развяващи се в коридора нощници
Тресящи се в страх от пристъпи на кикот…

2
И ето вече се издига
По вятъра със смях друго поколение
Сънливци в тъмното, изпояждащи птиците
Единни с тялото си
И господари на неописуеми наслади.

3
И от въздишките на онези
От смях и падение
Храни се слънцето и пие нощта.
Така всеки час обновено се възражда от падение и поглъщане
Това безкрайно усещане
Предопределено за смирените и онези, дето са с чисти сърца:
Да си млад с бликащ екстаз, да остарееш със сладострастие.