Бертолт Брехт „Но в студената нощ“

by Владимир Сабоурин

 

Но в студената нощ побледнелите тела
Тласкаше ги едно към друго вече само студа в елшака.
Полубудни те чуваха нощем вместо любовно ломотене
Само бледо и откъслечно виене на мръзнещи като тях кучета.

Ако тя вечер отмяташе от челото косата си и да се усмихне се мъчеше
Той, дълбоко поемайки дъх, поглеждаше встрани към небето без блясък.
И вечер те свеждаха погледи към земята, когато над тях без край
Големи птици на ята от юг прошумяваха, възбудена гмеж.

Над тях падаше черен дъждът.