Бертолт Брехт „Никога не съм те обичал така“

by Владимир Сабоурин

 

Никога не съм те обичал така, Ma soeur.
Както когато в огъня на залеза си тръгнах от теб.
Гората ме погълна, синята гора, ma soeur
Над която винаги вече бледите звезди се издигаха на запад.

Дори мъничко не се засмях, никак даже, ma soeur.
Аз, дето на игра се запътвах към тъмната съдба –
Докато вече лицата, оставащи зад мен
Бавно във вечерта на синята гора изтляваха.

Всичко бе тъй красиво през тази единствена вечер, ma soeur
След това никога вече и никога преди това –
Ала на мен ми останаха само големите птици
Които вечер в тъмното небе изпитват глад.