Върнал се след пентайсетгодишно изгнание
Се нанесох в хубав дом.
Моите маски от театъра Но и моята тханка – на показ за скептиците
Окачих тук. Като пътувам през развалините
Всеки ден ми се напомня за привлегиите
На които дължа този дом. Надявам се
Той да не ме направи търпелив към дупките
В които толкова хиляди клечат. Все още
Лежи върху шкафа с ръкописите
Моят куфар.
Като се завърнах у дома
Косите ми още не бяха сиви
И аз се радвах на това.
Мъките на планините лежат зад нас
Пред нас се простират мъките на равнините.
Ако не ме принудят
Не хваля никой властник.
Щом ме чуете някой властник да хваля
Значи съм бил принуден.
Някои от приятелите си видях и от най-любимите
Безпомощно да потъват в тресавището, покрай което
Всеки ден минавах.
И това се случи съвсем не през един
Единствен предобед. Много
Седмици се точеше често
Това го правеше по-ужасяващо.
И спомените за съвместните
Дълги разговори за тресавището, което
Толкова много от тях вече покрива.
Безпомощен сега го видях отпуснат назад
Покрит от пиявиците
В проблясващата
Меко раздвижена тиня. На потъващото
Лице отвратителната
Блажена усмивка.
От акулите избягах
Тигрите сразих
До кости ме изгризаха
Дървениците.
vs. archives 