Бертолт Брехт „Тресавището“

by Владимир Сабоурин

 

Някои от приятелите си видях и от най-любимите
Безпомощно да потъват в тресавището, покрай което
Всеки ден минавах.

И това се случи съвсем не през един
Единствен предобед. Много
Седмици се точеше често
Това го правеше по-ужасяващо.
И спомените за съвместните
Дълги разговори за тресавището, което
Толкова много от тях вече покрива.

Безпомощен сега го видях отпуснат назад
Покрит от пиявиците
В проблясващата
Меко раздвижена тиня. На потъващото
Лице отвратителната
Блажена усмивка.