vs. archives

Когато бях в тъмнината и светлината не стигна до мен
Изкрясках високо в нощта като звяр, за когото помощ няма
И светлината при мен не дойде.

Оттогава знам, когато съм в тъмнината
Светлината не идва при мен.
Но аз крещя все така, макар да не идва тя
Като звяр, за когото помощ няма.

Бащиният град, как ще го заваря?
Следвайки ятата на бомбардировачите
У дома се връщам.
Къде е той обаче? Там, дето огромни
Планини от дим се издигат.
Ето там потъналото в огън
Е той.

Бащиният град, как ще ме посрещне той?
Пред мен летят бомбардировачите. Смъртоносни ята
Ви известяват моето завръщане. Пожарища
Предшестват идването на сина.

Знам, разбира се: само с късмет
Аз надживях толкова много приятели. Но тази нощ насън
Чух тези приятели да казват за мен: „Силните оцеляват“
И аз се мразех.

1
Селото Холивуд е планирано с оглед на представите
Които по тукашните места имат за небето. Тук
Са изчислили, че Бог
Имайки нужда от небеса и ад, няма нужда две
Учреждения да конституира, а
Едно единствено, а именно небето. То
Служи на хората без средства и без успех
Като ад.

2
По крайбрежието стърчат петролните кули. В каньоните
Избеляват костите на златотърсачите. Техните синове
Вдигнаха фабриките за сънища на Холивуд.
Четирете града
Са изпълнени от петролната миризма
На филмите.

3
Ангелите на Лос Анжелис
Са капнали от усмихване. Вечер
Отчаяни зад отрупаните с плодове пазари
Купуват малки шишенца
С миризма на полови органи.

4
Под зелените пиперени дървета
Музикантите отиват да се продават, по двама
С писачите на сценарии. Бах
Приготвил е в джоба специално квартетче за яка четворка. Данте размята
Кльощавия задник.

В календара денят още не е отбелязан.
Всички месеци, всички дни
Са още свободни. Един от дните
Ще бъде задраскан.

Ако теб те караха с каляска
А аз носех носия на селянин
И ние се срещнехме така на улицата някой ден
Ти би слезнал и би се поклонил.
И ако ти продаваше вода
А аз се разхождах, възседнал кон
И ние се срещнехме така на улицата някой ден
Аз бих слезнал от коня пред теб.

Теб те разстреляха
По етапния ред. Видях с очите си протокола.
В града всеки знае кога удря часът.
Не ни разправяй тия на нас.
Докато плещиш, всеки знае
Че ти вече нищо не виждаш.
Признай си:
Ти си
Надникнал в оръжейните дула.

Залпът бе произведен. Екзекуционният взвод
Си тръгна с маршова стъпка. Димът пред стената
Се вдигна:
Ти
Остана да лежиш.

Търкай колкото си искаш, търкай си!
Гасената вар по лицето ти
Никога няма да излезе.

Не ме заговаряй само
Мола те!
Като видя лицето ти
Си спомням за теб:
Теб те
Разстреляха.

Отново и отново
Като погледна този мъж –
Той не е пил и
Той носи старата си усмивка –
Мисля си: става по-добре.
Иде пролетта, иде хубаво време
Времето, което мина
Се връща
Любовта започва отново, скоро
Ще е както едно време.

Отново и отново
Когато поговоря с него –
Той се е наял и не си тръгва
Той говори с мен и
Не е сложил шапката си –
Мисля си: става добре
Обичайното време привършва
С човек
Може да се поговори, той слуша
Любовта започва отново, скоро
Всичко ще е като едно време.

Дъждът
Не се връща обратно нагоре
Когато раната
Не боли вече
Боли белегът.

Има ли жената тлъсти кълки, мятам я в зелената трева.
Пола и панталони проветрявам, слънце да огрява – щот харесва ми това.

Хапе ли жената от екстаз, бриша със зелената трева
Ухапано, уста, носа и скута, да е чисто – щот харесва ми това.

Върши ли жената пламенно нещата, но пък прекалява
Тежичка ми е ръката и се смея – дружелюбно, щот харесва ми това.