vs. archives

Избягах от тигрите
Дървениците нахраних
До кости бях изгризан
От посредствеността.

О, радост на началото! О, ранна утрин!
Първата трева, когато изглежда забравен
Зеленият цвят! О, първа страница
На очаквана книга, толкова изненадваща! Чети
Бавно, иначе прекалено прибързано
Изтънява непрочетената част! И първият поздрав на водата
Върху плувналото в пот лице! Свежата
Прохладна риза! О, начало на любовта! Поглед, който се губи някъде!
О, начало на работата! Да налееш бензин
В изстиналата машина! Първо посягане на ръката и първо мъркане
На палещия мотор! И първото дръпване
Дим, изпълващо дробовете! И ти –
Нова мисъл!

И стана на лед съкровеното в човека
И на леда се появиха вълци на гладни глутници.
Бързо от всички бе чут законът на джунглата, който предписва
Брат да убива брата и под страх от наказание забранява
На майката да кърми детето.

Когато американският войник ми разказа
Как охранените немски моми от едрата буржоазия
Се продавали за цигари, а дъщерите от дребната – за щоколад
Докато изгладнелите руски работнички робини не се продавали
Изпитах гордост.

Ти сподели с нас нашето поражение, сподели сега
С нас нашата победа.

Ти ни предупреди за погрешните пътища
Ние поехме по тях, ти
Пое с нас.

Когато се счупи вилицата с красивата костна дръжка
Ми стрелна през ума, че дълбоко в нея
Сигурно винаги се е криел някакъв дефект. С труд
Извиках в паметта
Радостта от нейната безупречност.

Това, което детето чувства, когато майката излиза от къщи с непознатия мъж.
Това, което дърводелецът чувства, когато усети виенето на свят, знак за наближаването на старостта.
Това, което художникът чувства, когато моделът повече не се връща, а картината е незавършена.
Това, което физикът чувства, когато открива грешката в самото начало на серията от експерименти.
Това, което летецът чувства, когато над хребетите керосинът свършва.
Това, което самолетът – ако чувстваше – чувства, когато летецът управлява в нетрезво състояние.

Всичко се променя. Да започнеш наново
Можеш при последния си дъх.
Но станалото станало е. И водата
Която сипа във виното, не можеш
Повече да излееш от чашата.

Станалото станало. Водата
Която сипа във виното, не можеш
Повече да излееш от чашата. Но
Всичко се променя. Да почнеш наново
Можеш при последния си дъх.