Някога далече в миналото, ти, белоглав господин
Направи подарък: черна шапка от креп.
Черната шапка от креп стои и до днес на главата ми
Ти обаче вече отиде при отците в земята на ДОЛНИТЕ ИЗВОРИ.
Вещта е стара, но не е изгубила представителност
Човекът си е отишъл и няма да се върне никога.
Навън на планинския скат тази нощ свети луната
И над гроба ти клоните скърцат под есенния вятър.
Дръж своите мисли далече от всичко, което приключва и стига му толкоз
Защото мисленето за миналото извиква съжаления.
Дръж своите мисли далече от всичко, което е идно и може да не дойде
Защото мисленето за бъдещето поражда безпокойство.
По-добре седи денем в стола си като чувал
По-добре лежи нощем в леглото си като камък.
Като дойде храната, отваряй уста
Като дойде сънят, затваряй очите.
Древните езически богове – това е тайна –
Бяха първите, които се покръстиха и станаха християни
Пред целия народ вървяха те през сивите дъбрави
Мърморейки молитви бабешки и кръстейки се.
През цялото средновековие те заставаха
Някак си разсеяно в каменните ниши на божиите храмове
Навсякъде, дето божествените образи влизаха в работа.
А по времето на Френската революция
Те първи надянаха златните маски на чистия разум
И като всесилни понятия
Зашестваха те – старите кръвници и мисловни намордници
Над превитите гърбини на опъващите каиша маси.
Новите времена не почват изведнъж.
Моят дядо живееше вече в новото време
Моят внук вероятно още в старото ще живее.
Новото месо със старите вилици се яде.
Самодвижещите се превозни средства не са били
Новите времена нито танковете
Самолетите над нашите покриви не са били
Новите времена нито бомбардировачите.
По нови антени довтасваха старите глупости.
От уста на уста мъдростта се предаваше.
Двайсетгодишни видях, подобни на богове
Без дребнавости, неначетени и красиви
Но като видях трийсетгодишните
Усетих със студени тръпки какво с боговете
Те правят на Манхатън.
Не напразно
Настъпването на новия ден
Всеки път се подема от крясъка на петела
Известявайки от памтивека
За едно предателство.
С литературните си произведения
Аз си спечелих няколко доброволни пазача
Които в този град на продажбите бдят над мен.
Скъпите домове и домовете с екзотичен нюанс
Са ми забранени. Определени хора
Мога да виждам само в случай на делови начинания
Които мога да удостоверя. Да ги поканя на моята маса
Ми е забранено. Като повдигнах въпроса за купуването на една добре направена маса
Се натъкнах само на смях. Реша ли да си купя панталон
Със сигурност ще чуя: нямаш ли си вече?
Така бдят те над мен в този град
За да могат гордо да кажат, че познават един
Дето не се продава.
Бакърените принадлежности пред теб.
Конфуций (на стената)
Светлата маса
Шкафът с ръкописите
Пултът за писане
Калаената вана
Ти си целият там и тебе те няма.
Една капка от правилната есенция
Променя вкуса на водата
На цял океански залив.
1
С оглед на порядките в този град
Аз се държа така:
Когато влизам някъде, казвам името си и показвам
Документите си, които го удостоверяват с печати, които
Няма как да са фалшифицирани.
Когато казвам нещо, аз се позовавам на свидетели, за чиято достоверност
Имам доказателства.
Когато мълча, аз придавам на лицето си
Израз на празнота, за да е видно –
Аз не размишлявам.
Така
Не позволявам на никого да ми вярва. Всяко доверие
Категорично отхвърлям от себе си.
2
Правя това, защото знам: порядките в този град
Правят вярването невъзможно.
3
При все това понякога се случва
Да съм разсеян или зает с нещо –
Тогава ме хващат неподготвен и ме питат
Дали не съм измамник, дали не съм излъгал, дали
Не тая лоши замисли.
И аз
Всеки път съм объркан, говоря несигурно и премълчавам
Всичко, което говори в моя полза, а просто
Се срамувам.
vs. archives 