Бертолт Брехт „Възхвала на забравата“

by Владимир Сабоурин

 

Хубаво нещо е забравянето!
Как иначе
Синът да си тръгне от майката, която го е кърмила?
Която му е вляла сила в тялото и
Възпира го да я изпробва.

Или как ученикът да изостави учителя
Който му е предоставил знание?
Щом знанието е дадено
Ученикът трябва пътя да хваща.

В старата сграда
Нанасят се новите обитатели.
Ако строителите бяха още там
Сградата щеше да е прекалено малка.

Камината грее. Кой я е направил
Вече никой не знае. Орачът
Не разпознава самуна хляб.

Как човек би станал сутрин без забравата на
Изличаваща следите нощ?
Как поваленият шест пъти на земята
Да стане за седми път
Да обърне каменистата земя, да се обърне
Към опасността на небето?
Слабостта на паметта дарява
Хората със сила.