На тебе ти допадаше тактиката на изтощението
Като седеше на шахматната маса под сянката на крушата
Врагът, напъдил те от твойте книги
Да бъде изтощен от хора като нас не може.
На нас ни помогнаха
От Германия
Зуркамп, Мюлерайзерт и Вайскопф.
В Австрия
Карл Крауз.
В Дания
Рут Берлау.
В Англия
Фриц Кортнер.
В Америка
Джеръм.
В Швеция
Георг Брантинг
Найма Вифстранд, Нина Сантесон
И Алва Андерсон.
Скъсаното въже може да се върже отново
То пак ще държи, но
То е скъсано.
Може би пак ще се срещнем с теб, но там
Където ти ме изостави
Няма да ме срещнеш пак.
Хубаво нещо е забравянето!
Как иначе
Синът да си тръгне от майката, която го е кърмила?
Която му е вляла сила в тялото и
Възпира го да я изпробва.
Или как ученикът да изостави учителя
Който му е предоставил знание?
Щом знанието е дадено
Ученикът трябва пътя да хваща.
В старата сграда
Нанасят се новите обитатели.
Ако строителите бяха още там
Сградата щеше да е прекалено малка.
Камината грее. Кой я е направил
Вече никой не знае. Орачът
Не разпознава самуна хляб.
Как човек би станал сутрин без забравата на
Изличаваща следите нощ?
Как поваленият шест пъти на земята
Да стане за седми път
Да обърне каменистата земя, да се обърне
Към опасността на небето?
Слабостта на паметта дарява
Хората със сила.
Единствено поради нарастващия безпорядък
В градовете на класовата борба
Мнозина от нас през тези години решиха
Да не говорят вече за пристанища, сняг на стряхата, жени
Миризма на зрели ябълки в мазата, усещанията на плътта
За всичко това, което прави човека кръгъл и човечен –
А да говорим сега само за безредието
Тоест да станем едностранчиви, сухи, оплетени в делата
На политиката и в деловия „недостоен“ речник
На диалектическата икономика –
Да не би това ужасно струпало се съвпадение
На снеговалежи (те не са само студени, ние знаем това)
Експлоатация, прелъстена плът и класово правосъдие – да породи
В нас одобрение на един толкова многостранен свят, наслада от
Противоречията на този кървав живот –
Вие ме разбирате.
Между нас казано, жалко ми се струва заниманието
Чрез театралната игра единствено и само
Да размърдваш ленивите души. На масажисти
Приличате ми при това занятие, които в прекалено тлъсти
Слабини като в тесто забиват ръце, на мързеливите
Месейки салото. Бегло нахвърляни
Ситуации трябва да разпалят на плащащия гнева
Или болката. Зрителят
Става воайор. Преситеният
Седи редом с гладния.
Породените чувства са спарени и нечисти
Общи и размити, не по-малко погрешни
Отколкото могат да бъдат мислите. Тъпи удари по гръбнака
И нечистотиите на душата изплуват на повърхността.
Със стъклени очи
Потно чело и напрегнати прасци
Следят натровените зрители
Вашите ексхибиции.
Нищо чудно, че те купуват билетите
По двойки. Нищо чудно
Че те с удоволствие седят в тъмнината, която ги скрива.
Той излезе на пазара да припечелва хляба си като всички нас
Но имаше успех и беше купен.
Нашият несекваш разговор, приличащ
На разговора на две тополи, многогодишният ни разговор
Заглъхна. Вече не чувам
Какво казваш или пишеш, нито ти чуваш
Какво аз казвам.
Аз те държах в скута си и ти решех косите
Аз те учех на правилата на изкуството на войната
Аз те научих как се общува с мъжете
Как се четат книги и как лицата
Как да се бориш и как да почиваш
Но сега виждам
Колко неща не съм ти казал.
Често нощем ставам и в гърлото
Заседнали са безполезните съвети.
Когато камъкът казва, че иска да падне на земята
Ако го хвърлиш във въздуха
Вярвай му.
Когато водата казва, че ще се измокриш
Ако влезеш във водата
Повярвай й.
Когато ти пише приятелката, че иска да дойде
Не й вярвай. В този случай
Не действа природна сила.
Как да пиша безсмъртни творби като не съм известен?
Как да отговарям като не ме питат?
Защо да си губя времето над стихове като времето ги губи?
Аз записвам предложенията си на траен език
Защото се опасявам, че ще мине много време преди да се приемат.
За да се постигне голямото, има нужда от големи промени.
Малките промени са враговете на големите промени.
Аз имам врагове. Значи сигурно съм известен.
vs. archives 