Как, наистина, човекът си докарва кинтите?
В кантора, хладна като лед
Седи банкерът Маки Ножа, когото
Никой не пита и който знае отговора.
На сухата морава на Хайд Парк
Седи разорен човек
А по Пикадили с бастунче и бомбе, с изпитателен поглед
Върви си банкерът Маки Ножа
За когото нищо не може да се докаже.
След трийсет години усилия и заблуди стана
Му най-сетне по-леко, той се оттегли
С лекота заличавайки издълбани в бронз имена
Смесвайки се с мнозинствата на улиците
Забравяйки лицето си, жаден
Да гледа сродни неща
Ала след още четиресет години
Той рисуваше четириъгълници в пясъка с палеца на крака
Те се променяха, нараствайки или
Смалявайки се и постоянно умножавайки се
На същата повърхност
Последните години
Той виждаше обаче само стъпки в пясъка
На изселници, защото му се струваше
Че съглежда закона тук по-действителен, ще рече
По-ненамираем
По-късно той се върна обратно в света
Да яде и да пие и
Да взима участие в неразумности и намерения
vs. archives 