Бертолт Брехт „Мария“

by Владимир Сабоурин

 

Нощта на първото й раждане беше
Студена. По-късно обаче
Тя напълно забрави
Мразовития дъх под проядените греди и пушещата печка
И гаденето преди съмване от последъка.

Но най-вече забрави горчивия срам
Да не си сама
Този срам, присъщ на бедните.

Основно затова
По-късно направиха тържество, при което
Всичко живо беше там.

Грубите приказки на овчарите
Заглъхнаха.
По-късно
В историите те станаха царе.
Вятърът, студен и режещ
Стана ангелско песнопение.
А от дупката в стряхата, отдето влизаше студ, остана само
Звездата, която надничаше през нея.

Всичко това
Стана така поради лика на сина й, той бе ведър
Обичаше песни
Канеше при себе си бедните
И
Имаше навика да живее сред царе
И нощем да вижда звезда над себе си.