Един песимистично настроен човек
Е търпелив.
Той умее да остави фината куртоазия да се топи на езика
Когато някой мъж не претрепва от бой жена
И саможертвата на жена, която прави на любимия си кафе
С бели крака под своя пеньоар
Го трогва.
От угризенята на съвестта на мъж, който своя другар
Продал е
Той е потресен – той познава студенината на света
И знае колко мъдро е
Да говориш уверено и на висок глас
В нощта.
1
В най-мрачните времена, преди години, в асфалтовата джунгла
2
Когато пълзях наоколо между влажни тапети като полуизсъхнал молец
3
И мигайки долавях една противно кисела светлина
4
Някой ми прати в писмо тенекиена муска с мой образ.
5
Този ден не се напих, окачих муската на врата
6
И начаса ми стана по-добре, направо почти добре.
Нощта на първото й раждане беше
Студена. По-късно обаче
Тя напълно забрави
Мразовития дъх под проядените греди и пушещата печка
И гаденето преди съмване от последъка.
Но най-вече забрави горчивия срам
Да не си сама
Този срам, присъщ на бедните.
Основно затова
По-късно направиха тържество, при което
Всичко живо беше там.
Грубите приказки на овчарите
Заглъхнаха.
По-късно
В историите те станаха царе.
Вятърът, студен и режещ
Стана ангелско песнопение.
А от дупката в стряхата, отдето влизаше студ, остана само
Звездата, която надничаше през нея.
Всичко това
Стана така поради лика на сина й, той бе ведър
Обичаше песни
Канеше при себе си бедните
И
Имаше навика да живее сред царе
И нощем да вижда звезда над себе си.
1
Аз, Бертолт Брехт, съм от черните гори.
Майка в градовете ме донесе
Като в тялото й лежах. Но горите
Сигурно останали са в мен.
2
В асфалтовия град съм у дома. От доста години
Живея там като мъж, който градовете познава,
Между вестници с тютюн и ракия
Подозрителен, мързелив и доволен накрая.
3
Но винаги в леглата от чам
Студувах и най-лошото беше нощта.
От многото стаи, където живях
Никоя за живеене не направих.
4
Нощем черните гори са пълни с размирици.
Може би животни щъкат сред клонака!
Улисани в дела са големите елхи.
Бледото небе на гората не те оставя да спиш, по дяволите!
5
Елхите мочат в сивата дрезгавина преди разсъмване
Гадинките им почват да надават крясък.
Ракията допивам в този час и хвърлям
Пурата, идва време безпокойно да заспя.
6
Понякога подрънквам с много физиономии китара
И не разбирам себе си добре, и случва се да съм самотен.
А те поглъщат думите сурови. Това са друг вид животни.
Аз обаче лежа си и усещам все още с гърба някакъв камък.
7
Може би, мисля си, в хартия и жени съм се заплеснал
И от асфалтовия град не ще изляза никога.
Затуй обаче над покривите си имам бледо горско небе само за мен си.
И вътре в мене – черна тишина, бучене на елхите.
8
Пия или не – щом виждам черните гори –
Добър човек съм в свойта кожа и неуязвим.
Аз, Бертолт Брехт, в асфалтовите градове запратен
От черните гори едно време вътре в майка си.
Аз ви завещавам синьото и
Неразвалящо се небе
Аз – крясъците на човешките пазари
Сутрин
Аз – сините плодове
Аз – сладострастните тела
Аз – едно човешко лице
Аз – коне под снега!
Аз – вятър!
Аз – вода!
Аз – земя!
vs. archives 