vs. archives

1
Ние не мигахме, щом белите води ни стигнаха до вратовете

2
Ние пушехме пури, когато тъмните кафяви вечери ни разяждаха

3
Ние не се противяхме, когато се удавихме в небето

4
Водите не казаха на никого, че са стигнали до вратовете ни

5
Във вестниците не пишеше, че ние сме мълчали

6
Небесата не чуват крясъците на давещите се.

7
И тъй, ние седяхме върху големите камъни като щастливците

8
И тъй, ние видяхме сметката на младоците, които приказваха за нашите мълчаливи лица

9
Кой приказва за камъните?

10
И на кого му влиза в работа какво са за нас водата, вечерите и небето!