Бертолт Брехт „По-рано си мислех“

by Владимир Сабоурин

 

По-рано си мислех: бих умрял с удоволствие в собствено спално бельо
Днес
Не подравнявам вече картина, която виси криво на стената
Оставям пердетата да тънат в прах, отварям стаята на дъжда
Изтривам си устата с чужда салфетка.
За една стая, която държах четири месеца
Не знаех, че прозорците се отварят навън (а аз харесвам това)
Всичко това се дължи на факта
Че харесвам временното и не вярвам в себе си достатъчно
Затова се подслонявам както дойде и когато мръзна, си казвам
Аз мръзна още.
И тъй дълбоко вкоренен е моят възглед
Че той все пак ми позволява да си сменям бельото
От куртоазия спрямо дамите и щото
Все пак не вечно
Човек се нуждае от бельо.