Бертолт Брехт „Послание“

by Владимир Сабоурин

 

Може някой да дойде от Улм и да ме заколи.
Тогава във въздуха избледнява денят
Трептенето на няколко стръкчета трева, които забелязах преди време
Спира сега най-накрая.
Един умрял човек, който бе приятел с мен
Вече си няма никого, който да знае как изглежда той.
Тютюневият ми дим
Който междувременно се е издигнал през милиард небеса
Губи своята вяра в Бога
И
Продължава да се издига.