vs. archives

По-рано си мислех: бих умрял с удоволствие в собствено спално бельо
Днес
Не подравнявам вече картина, която виси криво на стената
Оставям пердетата да тънат в прах, отварям стаята на дъжда
Изтривам си устата с чужда салфетка.
За една стая, която държах четири месеца
Не знаех, че прозорците се отварят навън (а аз харесвам това)
Всичко това се дължи на факта
Че харесвам временното и не вярвам в себе си достатъчно
Затова се подслонявам както дойде и когато мръзна, си казвам
Аз мръзна още.
И тъй дълбоко вкоренен е моят възглед
Че той все пак ми позволява да си сменям бельото
От куртоазия спрямо дамите и щото
Все пак не вечно
Човек се нуждае от бельо.

Може някой да дойде от Улм и да ме заколи.
Тогава във въздуха избледнява денят
Трептенето на няколко стръкчета трева, които забелязах преди време
Спира сега най-накрая.
Един умрял човек, който бе приятел с мен
Вече си няма никого, който да знае как изглежда той.
Тютюневият ми дим
Който междувременно се е издигнал през милиард небеса
Губи своята вяра в Бога
И
Продължава да се издига.

1
Ние не мигахме, щом белите води ни стигнаха до вратовете

2
Ние пушехме пури, когато тъмните кафяви вечери ни разяждаха

3
Ние не се противяхме, когато се удавихме в небето

4
Водите не казаха на никого, че са стигнали до вратовете ни

5
Във вестниците не пишеше, че ние сме мълчали

6
Небесата не чуват крясъците на давещите се.

7
И тъй, ние седяхме върху големите камъни като щастливците

8
И тъй, ние видяхме сметката на младоците, които приказваха за нашите мълчаливи лица

9
Кой приказва за камъните?

10
И на кого му влиза в работа какво са за нас водата, вечерите и небето!

По пътя от Аугсбург за Тимбукту се засякох с Мариане Цоф
Тя пееше в операта, изглеждаше като жена от племето маори
И бе красива в тревата, също така изглеждаше добре в леглото и с дрехи
И аз легнах с нея и й направих дете.
(Тя се свиваше като таралеж насън.
Тя бе по животински хитра и без лукавство бяха делата й
При смях тя кимаше с глава, гледаше те отдолу изкосо, със сламка между зъбите
Тя ходеше радостна
Тя веднъж ми каза: Ахмак!
Тя се гордееше с краката си.
В плама на страстта тя приличаше на изгоряла трева.)

Първо свалям си обувките, за да се изтегна
После три дни не се мия
И заради вас се тровя със сливовици
Оставям косата си да расте както й кефне
И само с жалузи се боря  срещу светлината

Едва на четвъртия ден чувствам леко подобрение
Но често едвам на шестия ден вземам
Да забелязвам на Ахилес петата

Признавам си: аз
Нямам никаква надежда.
Слепите говорят за изход. Аз
Гледам.

Когато грешките са изконсумирани
Остава като последна компания
Да седи срещу нас нищото.

Насън стоях на един строеж. Аз бях
Зидар. В ръката
Държах мистрия. Но когато се наведох
За хоросана, отекна изстрел
Който отнесе от мистрията ми
Половината желязо.