vs. archives

Високо над езерото лети бомбардировач.
Отдолу от гребните лодки
Гледат деца, жени, един старец. Отдалече
Приличат на млади скорци, раззяващи човки
По посока на храната.

Дори потопът
Не е траел вечно.
Най-сетне се оттекли
Черните води.
Ала колко същества
Изтраяха по-дълго?

Рано сутрин
Елхите са бакърени.
Такива ги видях
Преди половин столетие
Преди две световни войни
С млади очи.

Това беше време
Когато всичко тук бе другояче.
Жената на месаря го знае.
Пощальонът ходи прекалено изправено.
А какво правеше електричарят?

Бялата топола, знаменита местна красавица
Днес е дърта брантия. Езерото –
Локва отпадни води: не пипай!
Обичките сред лъвските муцунки – банални и суетни.
Защо?
Снощи насън видях пръсти, сочещи към мен
Като към прокажен. Те бяха похабени от труд и
Те бяха криви от счупвания.

Невежи! изкрещях
С чувство на вина.

Плувнал в пот, той се навежда
За сухите съчки. Комарите
Гони с тръскане на глава. Между колената
Връзва с мъка наръча дърва за огрев. Пъшкайки
Се изправя, протяга високо ръка да види
Дали вали. Ръката високо горе
Всяващият страх есесовец.

Седя край пътя.
Шофьорът сменя гумата.
Не съм с удоволствие там, откъдето идвам.
Не съм с удоволствие там, където отивам.
Защо наблюдавам смяната на гумата
С нетърпение?

Малката къща под дървета на брега на езерото
От покрива се издига дим
Ако липсваше той
Колко безутештни биха били
Къщата, дърветата и езерото.

Вечер е. По водата се плъзгат
Две сгъваеми лодки, а в тях
Двама голи млади мъже. Гребейки един до друг
Те разговарят. Разговаряйки
Те гребат един до друг.

Мълчи. В гъсталака не чувам човешки глас
Но чувам нови думи, произнасяни отдалече от капки върху листа.
Чуй. Вали от пръснатите облаци.
Вали върху солените и прежурени тамаринди.
Вали върху пиниите, листати и грапави.
Вали върху божествените миртове, върху просветващите храсти на жълтугата
Върху отдадените цветя, върху гъстата хвойна – веселата, августейшата
Вали върху лицата ни на богове.

Вали върху голите ни ръце, леки дрехи, свежи мисли
Красивата фантазия, заблудила те вчера, заблуждава днес мен.

Дъждът пада върху самотната зеленина с шумолене, което не престава и
Променя се във въздуха в зависимост от гъстотата на листака.
Слушай.
На въздишките отговаря песента на щуреца, който не се стряска от
Въздишките на южния вятър, нито от пепелявия цвят на небето.
Пинията има свой собствен тон, миртата – друг и не е същият
На хвойната, различни инструменти в безброй ръце, под безброй пръсти.
И опияненият ти лик е мек от дъжда като лист. И твоите
Коси миришат като светлата жълтуга, ти, земно създание.
Слушай, слушай.
Акордът на ветрените щурци става по-глух и потъва във въздишките.
Това нараства.