Бертолт Брехт „Като се събудих в бялата болнична стая на Шарите“

by Владимир Сабоурин

 

Като се събудих в бялата болнична стая на Шарите
Някъде с наближаването на утрото
И чух кос, знаех вече
По-добре. От доста време
Нямах повече страх от смъртта, защото нали нищо
Не може да ми липсва, при положение че
Аз самият липсвам. Тази предутрин
Успях да се зарадвам
И на всички песни на косове след мен.