vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Сара Кирш „Зимна разходка“

 

Пари от тор застояли благочестиви халюцинации
Широките чела рогата под фъндъци
На подиумите си подредени свещени крави
Родоначалницата фенерлия звезда
Гредите и диреците голите стени
Орнаменти от изоставени лястовичи гнезда
Венци от лъчи около електрическите крушки
Сено и слама в яслите подрънкващи
Вериги благи погледи на угоени говеда
Поразено плашливо новородено теле
Родоначалницата Божията майка кръвта
От камъните измита с маркуч под високо налягане бели струи
Нависоко пулсират през стъклени тръби
Шум на мотори камбани на бидони за мляко
Монашеско песнопение вихър връхлита вратите

 

 

Силвия Плат „Нос Шърли“

 

От хълма с водонапорната кула чак до кирпичния затвор
Грохот на чакъла, шибан
От пристъпите на прибоя.
Снежни късове се продънват и блъскат. Тази зима
Натежали от пясък вълни прескачат
Вълнолома и се разливат върху гробище
От мидени отломки
Оставяйки след себе си да белее солена каша

В пясъчния двор на баба ми. Тя е мъртва
Помня прането й как мокро плющеше, замръзнало тракаше
Тя крепеше къщата срещу всичко това
На което способно е морето – разпуснато, набръчкано, сиво.
Веднъж ревящите вълни танцувайки запратиха
Шпангоут през прозорчето на мазата.
Ударена от харпун, с дългата й опашка
Лисича акула изхвърли шквалът в лехата с мушкато.

И този таен сговор на твърдоглавите стихии
Тя насмиташе със сламената метла с дълга дръжка.
Изминали са вече двадесет години
Откакто няма нейната закрила къщата
Но тя упорито не пуска от стените си
Виолетовите огладени камъчета
Взидани от ръката й
Все не може да ги смеле студената морска воденица.

Тук вече никой не зимува
Зад закованите прозорци, дето на первазите
Тя слагаше току-що изпечените домашни самуни
И ябълковия си сладкиш да се изстудяват.
Какво ли оцелява и какво скърби тук
На това разсипано, упорито парче пясък?
Само избълвани от морето останки
Мокрият вятър търкаля по двора.

На сиви вълни се полюшват късовратите морски патици.
Съградено с любов, всичко сега се разпада.
Парче по парче морето изгризва
Нос Шърли. Тя умря благословена
Аз само подминавам
Покрай кости, само кокали, подмятани от лапите
На море песоглаво.
Слънцето кървавочервено потъва зад Бостън.

Нека засмуча от тези съсухрени камъни
Млякото, влято в тях от любовта ти капка по капка.
Гмуркат се черните патици
Блика твоята благост –
Да пия намирам все някак си начин
Бабо, няма как да е дом камъкът
На този покрит с пяна гълъб.
Срещу решетка и кула еднакво черните вълни блъскат.

 

 

Сара Кирш „Еньовден“

 

На приятеля жълтите коси се веят
Във вечерната дрезгавина голото поле
Озарява потъмнялата луна
Умиращи крастави жаби влачат
Нанизи хайвер по браздите
Къщата край Господарското тресавище
Налудните си пердета
Отново е закачила
С кървавочервени ленти надиплен
Сатурн се явява на свода
Ловците се повалят един друг
В блага отнесеност.

 

 

Силвия Плат „Мис Дрейк се отправя на вечеря“

 

Съвсем не млада послушница
В тези педантично обстойни ритуали
Умилостивяващи злото
На кривия стол и чворестата маса
Новопостъпилата в отделението
Изплува във виолетов халат, пристъпва старателно
Всред нейните си тайни комбинации на черупки от яйца
И чупливи колибри
С несигурна миша стъпка
Встъпва в полето от провансалски рози
Които бавно раззяват мъхнатите си венчелистчета
Да я разкъсат, завлекат надолу
В шарките на килима.

С припряно скосено око на птица
Съглежда навреме, преди да е станало късно
Как покълват злокобни бодили от дюшемето на пода –
И едвам надхитря избуяването на непроходимия къпинак.
Сега през завардения въздух
Заслепявана от блясъка на ципи на крила
На счупена стъклария
Тя се промъква, дишайки внимателно
Отстранява от пътя си всякакви нащърбености и зъбци…
И накрая, с рамото напред
Прехвърля един подир друг краката, омотани в паяжина, през прага
В застоялия притихнал задух
На болничната столова.

 

 

Сара Кирш „Лятна вечер“

 

На черни пасища млечният добитък
Свръща в кошарата – винаги
По същото време. Доволният селянин
Седи на трикрако столче край пътя
Пуши Марлборо докато млякото
Диво шурти в стъкления тръбопровод.

 

 

 

 

Силвия Плат „Буколики“

 

Майски ден: излязоха двама в полето
„Обсипана с маргаритки е ливадата“ един на друг си казаха
Със съгласие в сърцата потърсиха де да прилегнат
Прекосили бодливи плетове, стълпили се кафяви крави.

„Само да не довтаса фермера с вилата“ каза тя.
„Кукуригане на петел да ни пази“ той отвърна.
До гъсталак от трънки, смачквайки цветята
Полегнаха в зеленото легло, постилайки саката.

От едната страна: заблатена вода
От друга: баирче с жилеща коприва
Също така, задължен от честта, нямо пасящ добитък
А отгоре: призрачна игра на листа, облаче бяло.

Цял следобед така влюбените си лежаха
Докато слънцето от топло бледо стана
И вятърът от ласкав стана пакостлив
Копривата ужили глезените й немилостиво.

Помрачен, раздразнен, че нежната й кожа
Принудена е да понася тъй жестока рана
Той повали, стъпка стъблата
Причинили болка на скъпото му момиче.

И тъй по правия си път сега поема той
Изпълнил своя дълг, той пътя хваща
А цялата горейки, тя стои отровно докачена
В очакване най-парещата болка да угасне.