vs. archives

Тази градина изпива. Пурпурни, на алени петънца, черни
Огромните венчета набъбват като впита уста, забелвайки коприната си.
Мускусът им те залива, вълна след вълна
Благоуханията правят дишането почти невъзможно.
Подобен на жрец в редингота си, маестро на пчелите
Ти пристъпваш сред строените разборни кошери.

Сърцето ми под крака ти, посестрима на камъка.

Тромпетна лоза раззява гърла пред птичите човки.
Дръвчетата посипват те със своя златен прах.
В мъничките будоари, нашарени с червено и оранжево
Прашниковите торбички кимат с глава като императори
Глави на династии. Преливат ароматите.
Тук царува кралица, недостижима по власт от никоя майка –

Плод, чийто вкус е смъртта: тъмна плът, тъмна кора.

Прилетни отвори не по-широки от палец, самотни пчели
Между тревите у дома. Коленичейки
Око прилепям до устата на отвора – око ме посреща
Кръгло, зелено, безутешно до сълзи.
Татко, младоженецо, в това яйце великденско
Под венче от захаросани рози

Пчелата царица се омъжва на твоите лета за зимата.

Старче, ти рядко изплуваш.
Ала тогава надигаш се с прииждането на прилива
Когато морето окъпва със студ, с пяна

Увенчано: косите ти бели, бяла брадата, далеч разпилени
Като мрежите на серкме, извиват се, падат, докато вълните
Издигат гребени, дълбаят падини. Околовръст на мили

Простират се звездообразните снопове
На пръснатите ти коси, в чиито нагънати чилета
Вързан на възел, яко захванат надживява

Прастарият мит за праначалата
Непредставим за ума. Ти приближаваш
Като катурната с кила нагоре ледена планина

От севера, заобикаляна отдалече
Неподлежаща в дълбочина на проумяване. На всяка неяснота
Началото е опасност –

Твоите опасности са легион. Аз
Едвам прониквам с поглед, ала обликът ти е подвластен
На странни поражения

И сякаш изтлява – тъй парите
Разнищва бистротата на морското зазоряване.
Мътните слухове

За твоето погребение ми вдъхват
Полудоверие: повторното ти появяване
Доказва плиткостта им

Защото по архаичните набраздявания
На лика ти напукан струят на времето вадите:
Като порои шибат вековете

По неприкосновеното ложе
На океана. Велемъдрата влага и
Тъмнините дълбоки са въртопите

Помитащи земните стълбове
И билото на небето.
Дълбоко под кръстта си някъде ти може би влачиш

Серкмето, лабиринта заплетен на мрежите
Издълбоко изриващи стави на пръсти, пищялки
Черепи. Неизповедим,

По-долу от плещите ти нито веднъж
Не си видян от човек, запазил ума си
Ти не се поддаваш на въпроси

Ти друга божественост не признаваш.
Аз бродя суха по края на твоето царство
За добро изгнаник едва ли.

Аз помня раковинното ти ложе.
Татко, убийствен е гъстият въздух.
Де да дишах вода, татко.

Тази гора кади тъмен
Тамян. Бледен мъх сцежда
Провисващи ешарпове, лакът бради

От архаичните кости
На огромните дънери.
Сини мъгли застилат

Езеро, гъмжащо от риба.
Охлюви труфят с извивки ръба
На гледжосаните води

Като краваи на овнешки рога.
Някъде в далечината
Отиващото си лято

Изчуква с млата своите
Незнайни метали.
Корени от вехто олово

Се пресукват в черния кехлибар
На водното огледало.
Отчетливо прозирна

Клепсидрата на въздуха процежда
Струйка слитъци злато.
Сияйни водни светлинки

Плъзгат своите халки една
След друга
По стволовете на елите.

Фонтаните са пресъхнали, няма ги розите.
Тамян на смъртта. Наближава денят ти.
Наливат се крушите като мънички Буди.
Синя мъглица застила езерото.

Ти преминаваш през стадия на риба,
Самодоволните столетия на свинята –
Глава, пръст на крак и ръка
Изплуват отчетливо от мрака. Историята

Отхранва натрошените канелюри,
Капителите от акантус,
А гарванът натъкмява одеждите си.
Ти унаследяваш бялата калуна, крилото на пчела

Две самоубийства, вълците на семейството
Черните часове. Неумолими звезди
Вече се жлътват на небето.
Паякът по собствена нишка

Прекосява езерото. Червеите
Напускат обичайните си обиталища.
Мънички птици се слитат ли, слитат
Със своите дарове за трудното раждане.