Силвия Плат „Зимен пейзаж с врани“

 

Водата в каменния воденичен улей
се хвърля презглава вдън черно езерце
където – извън сезона и нелеп – самотен лебед
се плъзга целомъдрен като сняг, присмива се на замътнения ми ум
жадуващ бялото му отражение да завлече надолу.

Суровото слънце се спуска над блатата,
оранжево око на циклоп, презряло да оглежда
по-задълго горчивия пейзаж.
Потънала в мисли – настръхнали тъмни пера – като врана крача
мъдрувайки мрачно, докато надвисва зимната нощ.

Тръстиката от миналото лято е инкрустирана в леда
тъй както твоя образ в моето око. Сух мраз
прозореца гледжосва на сърцето ми. Каква утеха
изтръгнал би от камъка, за да накараш пустошта
в сърцето да се раззелени отново? Кой инак тука крачил би така?