Алвару д’Кампуш „Моето въображение е Триумфална арка“
Моето въображение е Триумфална арка.
Отдолу минава целият Живот.
Минава комерсиалният днешен живот, автомобили, камиони,
Минава животът на традицията в униформите на някои полкове,
Минават всички социални класи, минават всички форми на живот
И в момента, в който минават под сянката на Триумфалната арка
Нещо триумфално ги осенява
И те за момент са дребни и велики.
В този момент са триумф, в който аз ги превръщам.
Триумфалната арка на моето въображение
Стъпва от едната страна върху Бог и от другата
Върху всекидневното, върху незначителното (за каквото се смята),
Върху занятието на всеки един час, усещанията на всеки един момент
И бързите намерения, които умират преди самия жест.
Аз самият, отделно и извън моето въображение
И все пак част от него
Съм триумфалната фигура, която наблюдава от висотата на арката,
Която изниква от арката и принадлежи на нея
И се втренчва в минаващите отдолу, възвисена и надвесена,
Чудовищна и красива.
Но през великите часове на моето усещане,
Когато вместо праволинейно, то е кръгообразно
И шеметно се върти около самото себе си,
Арката изчезва, слива се с хората, които преминават
И чувствам, че аз съм Арката и пространството, която тя обгръща,
И всичките хора, които минават,
И цялото минало на хората, които минават,
И цялото бъдеще на хората, които минават,
И всичките хора, които ще минат,
И всичките хора, които вече са минали.
Усещам това и, усещайки, се превръщам все повече
В изваяната фигура, възвисяваща се там горе на арката
Която се втренчва надолу
В преминаващата вселена.
Но аз самият съм Вселената,
Аз самият съм субект и обект,
Аз самият съм Арка и Улица,
Аз самият опасвам и оставям да мине, обгръщам и освобождавам,
Вторачвам се отвисоко и отдолу се вторачвам в себе си как стоя вторачен,
Минавам отдолу, оставам отгоре и от двете страни,
Оцелостявам и трансцендирам,
Осъществявам Бога в триумфално построение
На Триумфална арка, прехвърлена върху вселената,
На триумфална арка, изградена
Върху всички усещания на всички, които усещат,
И върху всички усещания на всички усещания…
Поезия на стремителността и оборотите,
На шемета и на експлозията,
Поезия на динамиката, на усещанията, свистейки
През въображението ми вън в порой от огън,
В големите реки от пламък, в големите вулкани от сияние.
vs. archives 