vs. archives

И сиянието на географските карти, абстрактни пътища за конкретното въображение,
Неравномерни букви и начертания, отварящи към чудото.

Това, което почива като сън в древните корици,
В автографите заплетени (или пък прости и източени) на старите книги.
(Далечно и избледняло мастило, присъстващо тук отвъд смъртта,
О, осезаема загадка на времето, живото нищо, в което пребиваваме!)
Това, което се съдържа като отказано на всекидневния ни живот в илюстрациите,
Това, което някои гравюри на известия, без да искат, известяват.

Всичко, което ти внушава или изразява онова, което то не изразява.
Всичко, което казва онова, което не изказва,
И душата сънува, различна и разсеяна.

Никога, колкото и да пътувам, колкото и добре да познавам
Излизането от някое място, пристигането на някое място, познато или непознато,
Не губя на тръгване, при пристигане и на подвижната линия, която ги свързва,
Усещането – за настръхване, страха от новото, гаденето –
Онова повдигане при чувството, което знае, че тялото има душата,
Трийсет дни пътуване, три дни пътуване, три часа пътуване –
Винаги угнетеността се процежда до дъното на сърцето ми.