vs. archives

1
Под слънце с телесен цвят, което изсветлява небето на изток четири вдишвания след полунощ, под една грамада вятър, която покрива на тласъци като с ленено платно ливадите, те разгръщат от Фюсен до Пасау своята пропаганда в полза на насладата от живота.

2
От време на време влаковете, пълни с мляко и пътници, разделят моретата на полята с пшеница. Ала въздухът спира около гърмящите композиции, светлината всред големите вкаменелости, пладнето над недвижните поля.

3
Силуетите в полята, безпътни образи, се трудят с мудни движения за бледоликите във вкаменелостите, както е предвидено на хартия.

4
Защото Бог е сътворил земята, за да ражда хляб, и ни даде онези със смуглите пазви, за да стигне той до корема, смесен с млякото на кравите, сътворени от него. Ала за какво е този вятър, великолепен във върховете на дърветата?

5
Вятърът прави облаците, за да пада дъжд над нивите, за да произлезе хлябът. Нека сега от похоти по хляба направим деца, за да бъде изяден.

6
Това е лятото. Алени ветрове възбунват равнините, миризмите стават безмерни към края на юни. Грамадни лица на зъбещи се голи мъже се носят във висините на юг.

7
В колибите светлината на нощите е като сьомга. Празнува се възкресението на плътта.