Бертолт Брехт „Псалом 6.“

by Владимир Сабоурин

 

Аз съм малък оркестър в Чикаго. Негри барабанят по пейките и шляпат с мазни стъпала по охраченото дюшеме, с фасове между бивните. Свиря Марсилезата.

Аз съм касапски тезгях в Нижни Новгород. Червени крещящи момци купуват месото ми и го нагъват на слънце. Когато вечер месото свършва, на мен ми олеква.

Аз съм потънал кораб на морското дъно. В мен квартируват дебела електрическа змиорка, дето един ден ще я хапне някой холандец, няколко подпухнали човешки буци, които се потят от надменност и плуват в ризите си. Оборудван съм с машини и кухненската посуда пее, щом риби се проврат през нея. Дотегна ми да лежа на лявата си страна.

Аз съм снежен връх в Хималаите за лечение с високопланински въздух. Размислям с каква цел съм на този свят.