Бертолт Брехт „Песен от аквариума. Псалом 5.“

by Владимир Сабоурин

 

Аз изпих чашата до дъно. Истината е , че бях подведен.

Аз бяха дете и ме обичаха.

Светът изпадаше в отчаяние, защото аз оставах чист. Той се валяше на пода пред мен, с нежни крайници и примамливи задни части. Аз оставах непоколебим.

За да го уталожа, когато съвсем прекаляваше, легнах с него и станах нечист.

Грехът ме удовлетвори. Философията ми помагаше в сутрешната дрезгавина, когата лежах буден. Станах такъв, какъвто ме искаха.

Дълго гледах нагоре и мислех, че небето тъгува за мен. Но забелязах, че аз съм му безразличен. То обичаше себе си.

Сега отдавна съм удавен. Лежа разлато на дъното. Риби обитават в мен. Морето клони към края си.