vs. archives

Аз съм малък оркестър в Чикаго. Негри барабанят по пейките и шляпат с мазни стъпала по охраченото дюшеме, с фасове между бивните. Свиря Марсилезата.

Аз съм касапски тезгях в Нижни Новгород. Червени крещящи момци купуват месото ми и го нагъват на слънце. Когато вечер месото свършва, на мен ми олеква.

Аз съм потънал кораб на морското дъно. В мен квартируват дебела електрическа змиорка, дето един ден ще я хапне някой холандец, няколко подпухнали човешки буци, които се потят от надменност и плуват в ризите си. Оборудван съм с машини и кухненската посуда пее, щом риби се проврат през нея. Дотегна ми да лежа на лявата си страна.

Аз съм снежен връх в Хималаите за лечение с високопланински въздух. Размислям с каква цел съм на този свят.

Аз изпих чашата до дъно. Истината е , че бях подведен.

Аз бяха дете и ме обичаха.

Светът изпадаше в отчаяние, защото аз оставах чист. Той се валяше на пода пред мен, с нежни крайници и примамливи задни части. Аз оставах непоколебим.

За да го уталожа, когато съвсем прекаляваше, легнах с него и станах нечист.

Грехът ме удовлетвори. Философията ми помагаше в сутрешната дрезгавина, когата лежах буден. Станах такъв, какъвто ме искаха.

Дълго гледах нагоре и мислех, че небето тъгува за мен. Но забелязах, че аз съм му безразличен. То обичаше себе си.

Сега отдавна съм удавен. Лежа разлато на дъното. Риби обитават в мен. Морето клони към края си.