Бертолт Брехт „Хюбрис. Псалом 2.“

by Владимир Сабоурин

 

Панталоните ми миришат безсрамно на любов. Вече изобщо не се къпя: плувам в басейна за подрастващи, с лицето надолу.

Моят ангел-хранител се опитва от време на време да ме издърпа за косата от водата. Тогава космите ми падат като на куче през ноември. Но аз си оставам във водата, макар и плешив.

Често ангелът ми напомпва цялата глава с въздух, за да изплувам нагоре. Но аз забивам зъби в морската трева, защото главите са ненадеждна работа.

Една дарохранителница не ми стига, все се задавям с нафорите, иначе обаче ми стига яйца и какао, за които жадува душата ми – така си е.