Бертолт Брехт „Утро на планина Арарат“ (Из „Псалми“)

by Владимир Сабоурин

 

1
На ранина, още същата нощ се дигнах от нейното легло, оцапан сякаш от гълъби, и отплавах. Пристъпвах внимателно, възлюбени мои, кривокрако, като шалупа под вятъра с прекалено голямо платно, капнал от умора, се щурах наоколо като малък таралеж, останка от една горда нощ.

2
Като се върнах, натежал от вятър, тя още спеше, като труп върху чаршафа, черен въздух висеше между стените, наситен от миризмата на любов. Аз изпуших една хаванска пура.