Бертолт Брехт „Из помагало за жители на градовете“

 

2

Ние сме с тебе в часа, когато разбираш
Че ти си петото колело
И твоята надежда си отива.
Обаче ние
Не сме го още проумели.

Забелязваме, че
Нещо приказките ти забързват
Ти търсиш думата, с която
Да можеш да се махнеш
Защот’ за теб е важно
Да не се превръщаш в център на внимание.

Насред изречението ти се изправяш
Казваш троснато, че искаш да си ходиш
Отвръщаме ти: остани! и проумяваме
Че ти си пето колело.
Ти обаче сядаш.

Оставаш значи да седиш със нас в часа
Когато схващаме, че ти си пето колело.
Ти обаче
Вече не го проумяваш.

Нека ти го кажем: ти си
Петото колело
Не си мисли, че аз, дето ти казвам това
Съм някакъв гадняр
Недей посяга за брадва, а пресегни се
За чаша вода.

Аз знам, че вече не слушаш
Ала
Не казвай на висок глас, че калпав е света
Кажи го тихо.

Защото в повече са не четирите
А петото колело
И не лош е света
А просто
Пълен.

(Ти чувал си вече това.)