vs. archives

Къде си, потънала в мисъл, дето винаги трябва
Спътник да бъдеш, навремени, къде си, светлина?
Будно е наистина сърцето, ала ме обзема гняв, мене
Гнети в почуда нощта винаги вече.

Инак следвах пътя на горските билки и на хълма
Долавях шума на дивеча кротък, нивга напразно.
Не подвеждаха нивга и твоите
Птици, защото с готовност голяма ти идеше

Да изпълваш или пък да пиеш свежестта на градина,
Претегляйки всичко, заради участта на сърцето, светлина, къде си?
Отново будно е сърцето, ала коравосърдечно
Все ме завлича мощта на нощта.

Аз бях така. И на минзухари, мащерка
И жито земята ми даваше първите снопчета.
А под прохладата звездна аз изучавах,
Назовимото само. И един ден

Полубогът, рабът Зевсов, мъжът прямодушен
Размагьосвайки полето диво, печално, при мен дойде;
Сега самин тихо седя, от час
На час, и образи

От свежа пръст и облаци на обичта извайва
Сега умът ми, защото между нас има отрова.
И вслушвам се в далечината дали не
Иде един спасител благ за мен.

Тогава чувам често на гръмовержеца колата
На пладне, щом той приближава, най-познатият,
Когато от него потриса се домът и се очиства
Земята, а мъчението става ехо.

Избавителя чувам тогава в нощта, чувам
Го да погубва, освободителя, и долу обрасла
С буйни треви, във видения сякаш
Съглеждам земята, един огромен огън.

Ала дните менят се, когато човек
Да изтичат ги вижда, благи и зли, болка е
Щом обликът ти е двояк и
Едничка душа не познава най-доброто.

Но туй е жилото на Бога, никога
Не може никой инак да обича неправдата на боговете.
Ала тогава родно близък Богът е
Там пред погледа и земята е инак.

Ден! Ден! Отново ето всичко си поема дъх, о, пийте
Вий, върби над моите потоци! За очите зрак
И под краката прави пътища, в облик на
Владетел, със шпори, и при самото себе си

На мястото си, блуждаещо светило на деня, явяваш се
И ти, земя, умиротворена люлка, и ти
Дом на бащите ми, които неградски
Са, в облаците, обитавани от дивеча, отишли.

Кон оседлай сега, облечи се в доспехи, вземи
Лекото копие, юноша! Предсказаното
Не се разкъсва и напразно не чака
Идването на завръщащия се Херакъл.