Фридрих Хьолдерлин „Родината“

by Владимир Сабоурин

Завръща се вкъщи с радост морякът край реката тиха
От далечни острови, щом е събрал урожая;
Тъй и аз бих се върнал в родината, да бях
Събрал толкова блага, колкото страдания.

Вий, свидни брегове, отгледали ме някога,
Утолете ми сега на любовта страданието. Ще ми обещаете ли,
Вий, лесове на младостта ми, когато аз
Се върна, отново някогашното спокойствие?

Край потока прохладен, дето на вълните играта,
Дето плъзгащите се кораби гледах,
Там ще съм скоро; вас, познати планини,
Опазвали ме нявга, на родината

Почитаните и надеждни граници, майчината къща
И на обичащите братя и сестри прегръдките,
Ще ви приветствам скоро и вие ме обгръщате,
Така повито да се изцели сърцето ми,

Вий, останали ми верни! Но зная, знам,
Страданията на любовта, тях скоро не ще да изцеля,
Люлчена песен, дето в утеха
Смъртните пеят, не се надига в гръдта ми.

Защото те, дето небесния огън ни дават назаем,
Боговете даравят ни също свещената болка –
Нека тъй да пребъде това. Да съм син на земята
Изглежда е моята участ. Създаден за обич, за болка.