Гуаябера

by Владимир Сабоурин

Когато ми говореше за нея
От устата на татко капеше мед
Потичаше гъст сок от манго

Тя спасяваше от убийствената жега
Тя спасяваше от убийствената девственост
Тя улавяше бриза на океана

Когато за първи път я облякох
Кожата ми възропта от досега с лена
Душата се възпротиви на твърдостта й

Не бях готов за колосаната строгост
Не бях готов за новия живот на чистотата
След първата загуба на девственост

Сега разбирам татко това е било
Заглавие на стихотворение в някой
Следващ настоящ живот