На равнището на очите

by Владимир Сабоурин

Седя на втория етаж
рядко седя на втория етаж
не обичам да седя на втория етаж
долу нямаше места не обичам
да гледам оттук отвисоко как
протича обичайното щастие

Предпочитам да извия нагоре
глава като голямо старо тъжно куче
към обичайното протичане на щастието

Но и това не е истината която обичам
като последна вярна приятелка която
никога не изневерява никога не изоставя
само застава отстрани и гледа как й
изневеряваш как я изоставяш
с разбиране без справедлив гняв

Тя знае, че я обичам само жените могат
това да знаят и да прощават знаейки ето последната истина, която не се вижда
нито отгоре нито отдолу само на равнището
на очите на обичайното протичащо щастие

Само на равнището на очите му
трябва да устоиш без ресентимент
без завист без унижение без превъзнасяне
с разбиране на равнището на очите му