В кафенето на флорентинските футуристи и Дино Кампана един стар поет си спомня за майка си

by Владимир Сабоурин

Когато бях млад поет, мразех майка ми.
Но бях добре възпитан и дресиран от нея.
Като всеки добър футурист при всеки скандал
я наричах най-накрая чисто и просто курва.
А тя се грижеше за мен, когато доста често
съвсем не бях добре с главата.
Тя не коментираше, че съм зле с главата.
С месеци ми правеше рибена чорба от мерлуза
която имаше вкус на течна пепел.
Когато след месеци някой ден поисквах допълнително
тя разбираше, че започвам да се оправям.
И скандалите както си трябва започваха отначало.
Като всеки добър футурист я наричах курва.
Като бях млад поет мразех майка си.
А тя се грижеше за мен, когато често
съвсем не бях добре с главата.
Сега седя в кафенето на флорентинските футуристи
и на големия поет Дино Кампана
и си спомням за майка ми.

Le Guibbe Rosse, сн. Вл. Сабоурин