vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Старост

Старост

Старост е когато – тази книга изброява кога е: от терминалния хоспис до целуването на голото краче на Младенеца, от контрареволюцията на самотата до революцията на терминалната свобода.

Старост

Реклама

Няма драма

Да, поезията е
По-важна от теб

Както смъртта от живота
И вечността от времето

Няма драма.

Гарванът и лисицата

Пойни птици сме
Макар хората

Да повдигат вежда
При това твърдение

Лисици са
Хората.

Сонет за Кръстното дърво (Студентско умотворение от края на 80-те и началото на 90-те)

Когато казаха му педерас
издърви се едно хлапе без мярка
биячите си изгасиха фас
в рапонестата му шишарка
одървим ли се свършено е с нас
споделяха си двама старци в парка
над тях припряно деловита гарга
си сложи лигавничето завчас
нима не знаеш в некрофилски бяс
надървена е всяка божа морга
единствено обичния ти орган
ще надживее свидното ти аз
дърви се одърви се и бъди надървен
щото кръста казват бил е дървен.

Вдигни очи

Вдигни очи
В края на пътеката
Жълтее ръждиво
Катерушката глобус
От детството
На астматично дете.

Старост е когато

Старост е когато данте
Завършва божествена комедия
Старост е когато ти мине през ума
Дали да не пикаеш седнал
Старост е когато дъщеря ти
Вече е по-висока от теб
Старост е когато младите момичета
Почват да смятат че им се полага
Заплащане в пари внимание любов
Старост е когато почваш да мислиш
Как ще живеят дъщерите ти когато няма
Да можеш вече да полагаш грижи за тях
Старост е когато видиш себе си
В ходещите зиме по бански на витоша
Старост е когато напълно съвпаднеш
С баща си който е на небесата
Старост е когато марковите маратонки
Екипи снаряжение са кръпки на плътта
Старост е когато смятат че вече могат
Да те шантажират със самотата
Старост е когато приемеш
Блаженството на сълзите и поражението
Старост е когато целунеш с влъхвите
Голото краче на младенеца

Старост е когато си готов
Да пишеш рай.

Младенецът от Овча купел

Не миришеше на урина и старост
Санитарките пипаха внимателно с латексовите ръкавици
Санитарят беше едро здраво и любезно момче
Апаратът за кислород уютно бълбукаше
Силиконовият шлаух закрепен за носа
Му придаваше вид на същество от бъдещето
В полуотворените от изтощение или младенческо блаженство
Уста няколко изгнили зъба.

Късен час

Не разбирам
Но вече е късно
За разбиране.

%d блогъра харесват това: